Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2016 21:05 - Езиковата бариера (част 2)
Автор: krumkrumov Категория: Други   
Прочетен: 729 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Езиковата бариера (част 2)

 image

Лятната ваканция приключи и беше време учениците да се върнат в училище. Завърна се и Симеон. Той вече знаеше, че не отива на лагер, където да гледа анимации и да играе игри. Още в края на миналата година помолихме дядо му да му обясни реалната ситуация. Симеон разбра, че е дошъл да се учи. Нещо повече, училището беше пътя към това той да има шофьорска книжка и кола. Това той чакаше с нетърпение още от сега и често питаше „Кога книжката?“.

В края на първата учебна година Симеон си тръгна като харизматичния неформален лидер на голяма част от децата, говореше непрестанно, макар и неправилно. Беше винаги усмихнат и безкрайно любезен към възрастните. Сега, обаче, цяла седмица след началото на втората учебна година, Симеон отново не говореше, не играеше с децата, често стоеше сам и само наблюдаваше другите. Нещо се беше случило.

Симеон не създаваше проблеми, не се закачаше с другите. Всички забелязваха промяната в него. Учителката му проявяваше търпение, но опитваше да разбере какво се случва с него. Когато поговорихме с него на саме той ми обясни, че не иска да говори, защото му писнало. „Тук ми се сърдят като говоря на турски, удома ми се сърдят като говоря български. Аз не мога да помня двете. Едното само. Като се сърдят, сега няма да говоря.“

Наистина, Симеон беше позабравил някои думи в края на миналата година, но може би никой не си даваше сметка за това, че вкъщи той няма да може да се разбира на български. Спомних си за един случай, който ни разказа един социален работник от южна България. Ставаше въпрос за ромско дете, което било настанено в приемно семейство за около година, а след това върнато в семейството си. На вечеря то поискало от баща си хляб, но направило грешката да го каже на български език. Баща му се вбесил, станал и го ударил в главата. Краят бил фатален за малкото дете.

За щастие нищо подобно не се бе случило със Симеон. Семейството му го обичаше, а също и приятелите му в училище. И все пак, преодоляването на езиковата бариеа в общуването на български бе вдигнало друга - в комуникацията на турски.

Двуезичието, или по-популярния термин билингвизмът, носи опасност от проблеми в общуването в и извън дома. Децата в ранна възраст понякога срещат трудности да учат повече от един език едновременно и понякога майчиният отстъпва пред езика на приятелите, на учителите или на обществото, в което живее детето. Сигурно се сещате за някой свой познат, поживял малко по-дълго в чужбина, който сега говори на български с лек акцент. Представете си какво се случва с дете, което все още е несигурно в използването на един език, а вече се „потапя“ в друг. С подобни проблеми психолозите, работещи с деца, се срещат все по-често било то защото семейството е от малцинствена група, емигранти или родители, говорещи на различни езици.

През цялата учебна година се опитвахме да припомняме на Симеон, че все пак знае турски език. Всички го питаха за някои прости думи, казвахме му „Мерхаба“, „аркадаш“ и т.н. Къде на шега, къде – не, стараехме се да не повтаряме ситуацията от миналата година. В същото време Симеон продължаваше да учи български и задобряваше.

Това започна да се забелязва и в онтошенията му с другите хора. Вече ви разказах, че Симеон успя с харизмата си и с няколкото думи да спечели симпатиите на много от децата в училище. С развит речник и по-голяма увереност в говоренето, сега той можеше да въвлича другите в по-сложни сюжети – от игри, до личностни взаимоотношения. Вече имаше и гадже. За него се появи възможност да обясни какво иска, на какво му се играе, с кого му се играе.

Симеон започна да говори повече и с възрастните, което му помогна да разкаже за своите трудности, за притесненията си, както и за мечтите и интересите си. Също така сега той разбираше по-добре какво му се казва, какво е желателно да направи. Разбира се, това не означава, че не е проявява инат или е бил винаги перфектен по отношение на поведението си. Но за разлика от миналата година, през тази той разбираше какво се случва – кога му се прави забележка, за какво му се прави, кога говорят на и кога за него, разбираше какво прави добре.

Но може би нищо, свързано с езиковите му умения, не радваше Симеон така, както една новопоявила се възможност. Симеон дойде като невероятен художник – рисуваше със собствен, абстрактен стил, който впечатляваше от пръв поглед. Но в него имаше порив за нещо друго, нещо, свързано с хората. Симеон искаше да бъде на сцената. Тази година той вече можеше да учи стихотворения и текстове на песни. Не мога да опиша с думи радостта на това дете, когато получаваше аплодисменти заради рецитация или след като е изпял някоя песен. Правеше дълбоки поклони, последвани от многократно „Благодаря!“ и усмивка до ушите. След това винаги отиваше до някой възрастен и го питаше как се е справил. Харесваше му да чува, че е харесван, че се е справил добре. И той наистина го правеше.

В края на годината Симеон си тръгна за вкъщи също така весел и усмихнат, както свикнахме да го виждаме. Няколко пъти през последния месец беше споменал, че не е сигурен дали децата от махалата ще го помнят, но това сякаш не го притесняваше твърде много. За разлика от миналата година, когато самият той не разбираше какво му се случва и защо му е да говори на чужд език, сега Симеон осъзнаваше ситуацията си по-ясно. Българският не беше езикът, наложен му от обстоятелствата – не, това беше език, чрез който той получаваше и отдаваше радост. Това беше език, който той виждаше смисъл да знае и да говори.

Случаят на Симеон ме накара да се замисля не само за децата, които се трябва на всяка цена да научат нов език, но и върху това какво костват на децата изискванията на „големите“. Дали те винаги могат да отговорят на тях? Знаят ли възрастните какво наистина е най-добре и най-нужно за децата? Обясняваме ли на децата не само какво искаме, но и защо им е да го правят? А разбират ли го?




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumkrumov
Категория: Други
Прочетен: 11321
Постинги: 10
Коментари: 2
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728