Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2016 14:32 - Изродът
Автор: krumkrumov Категория: Други   
Прочетен: 1234 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Изродът
image

Изкуството във всичките си форми заема важно място в психологическата работа. Известно е, че то е израз на емоции и импулси и поради тази причина източник на много важна информация. Възрастните рядко си позволяват да използват изкуството като изразно средство, понеже опита им ги кара да мислят, че не умеят да рисуват, пеят, танцуват и т.н. За щастие, тези мислени ограничения обикновено не важат за децата, които смело използват творческия си потенциал.

Един от случаите, в които изкуството помогна в моята работа, е този на първокласника Кирил. Той дойде в училището като едно от най-будните деца, които съм виждал и до днес. Справяше се зашеметяващо добре с трудни логически задачи, за отрицателно време овладя играта на шах, решаваше задачи за два класа напред. Но докато в учебните занятия Кирил не срещаше проблеми, в живота му далеч не беше така. Заедно с по-малкия си брат (който също беше в училището, в предучилищна група) бяха станали свидетели на домашно насилие, причинило чести премествания, смяна на обкръжения, майката имаше нов приятел, а сега бяха и в друго училище. Освен това Кирил трябваше „да се грижи за брат си“, което той правеше с желание, но не му беше леко.

Създадохме добра връзка, изградихме доверие, но Кирил не успяваше да даде израз на емоциите, като се опитваше да ги подтисне и потуши - неуспешно.

Първият истински прогрес постигнахме след като Кирил се „запозна“ с пианото. Седнахме пред него и той започна да натиска всеки клавиш последователно от ляво на дясно и после обратно. Когато го попитах как са минали събота и неделя (когато се е срещал с приятеля на майка си, към когото изпитваше смесени чувства), Кирил започна да натиска клавишите с очевидна ярост. Попитах го какво го ядосва, на което той отговори с типичното за него напоследък „де да знам“. Започнах да натискам клавишите последователно и го попитах коя нота звучи като неговото „ядосване“. Той хареса нотата сол и му показах как да я свири в акорд на една от по-ниските октави. Това го вдъхнови – той свиреше акорда с начумерено лице, но с усмивка. Поисках да ми разкаже за това чувство, но той не го прави. Помолих го да го нарече някак, на което той категорично каза „Изродът“. Избрахме клавиш за „Да“, клавиш за „Не“ и три клавиша, с които означи „Де-да-знам“. Клавишите от най-високите тонове нарекохме „Дразнителите“

Попитах Кирил на какво се ядосва Изродът – на големите или на малките? „И на двете!“ – отговори той. На въпроса дали в истинския живот Изрода може да направи нещо, той отговори с „Не“ – не го каза, а го изсвири. Помолих го да свири Изрода, докато аз свиря на клавишите от най-високата откава, като имитирах „дразнителите“. Той свиреше ядосано, а аз – все по-дразнещо и го питах какво ще направи Изрода. Накрая той „скочи“ с ръка върху моите клавиши, принуждавайки ме да спра да свиря „Дразнителите“. Попитах го дали Изродът наистина може така да спре дразнителите в истинския живот, но Кирил наведе глава и изсвири „не“.

В този “мюзикъл” Изродът за Кирил беше като мистър Хайд за д-р Джекил, а „дразнителите“ бяха всички хора и обстоятелства, които не му позволяват да има контрол над това, което му се случва – той имаше немалко опит с такива хора и обстоятелства. Разбира се, целта ми не беше да го насоча към саморазправа с дразнителите, нито да го подтиквам да се остави на агресивните импулси. Напротив, предложих му отдушник на силната емоция – предложих му музиката. Предложих му да изкара гнева си върху пианото като структурираща и успокояваща го дейност. Изкуството в психологическата работа е чиста форма на изразено чувство.

От тази среща нататък започнахме да си говорим в кабинета по музика и да отбелязваме прогрес в изразяването му на емоции и структурирането на мислите му. Ще ми се да кажа, че той е продължил да свири, че е станал много добър пианист и е имал рецитали, но не мога. В края на годината с брат му трябваше да отидат за 1 месец при баща си – това бяха правилата за родителските права, уредени в съдебно решение. След този месец се видях с него само още веднъж. Кирил не говореше много, вече имаше смартфон, което му помагаше да се занимава с нещо, вместо да разговаря или да гледа хората наоколо. Следващата учебна година той и брат му не бяха в нашето училище.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Тъжно е, когато децата биват под...
07.07.2016 11:38
Тъжно е, когато децата биват подлагани на негативни преживявания и емоции, вместо да изживеят едно щастливо детство.
И аз съм забелязала, че изкуството често въздейства дори по-добре от думите и отключва неподозирани "извори" в човека. При възрастните по-трудно, защото са по-закостенели, а децата все още не са изгубили усета си...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumkrumov
Категория: Други
Прочетен: 23646
Постинги: 10
Коментари: 2
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031